ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хранителните алергии представляват свръхчувствителност към определени протеини от храната. Съществуват обаче 2 типа реакции към храни т.нар. псевдо-алергии и истински алергии

Псевдо-алергиите не са свързани с имунната система въпреки, че те може да се проявят със същите симптоми както “истинските” алергии. Те са провокирани от храни, съдържащи хистамин или водещи до образуването (освобождаването) на хистамин по време на химични реакции, например в храносмилателната система. Появата на подобна реакция по отношение на хистамина не означава, че имаме алергия към тези храни. Храни, които могат да отключат псевдо-алергия са например консервирани риби (риба-тон, скумрия), някои добавки в храните – оцветители, консерванти, аромати.

Терминът хранителна алергия се отнася в действителност само за една имунологична реакция (IgE антитела), водеща до алергични симптоми. Те може да засегнат храносмилателната система (коремна болка, повръщане, диария), дихателната система (кихане, запушване на носа и задръстване на бронхите) или кожата (сърбеж, оток на кожата и обрив). Реакциите може да настъпят веднага или на по-късен етап.

Най-разпространените причинители на алергии са някои от следните групи храни:

  • Семена и ядки – най-разпространена е алергията към фъстъци. Тази алергия може да доведе до сериозни последствия, особено при деца, но често изчезва с възрастта. С висок алергизиращ потенциал от дървесните черупкови ядки са: орехи, лешници, бадеми, както и някои екзотични ядки (бразилски орех), а от семената – сусам и маково семе;

  • Яйца – засягат средно 1 на 50 деца, но често изчезват на около 5-годишна възраст; непоносимостта обикновено е само към белтъка на яйцата.

  • Мляко и млечни продукти – много чест причинител на хранителни алергии, особено при децата, свързана с непоносимост към лактозанта и някои белтъци (казеин). Около 10% от алергичните деца са чувствителни и към говеждо месо. То съдържа същия протеин, който се съдържа и в млякото.

  • Риба и морски деликатеси (ракообразни и мекотели) – алергените се намират в мускулите на рибата. Препоръчва се въвеждането на риба в менюто на децата след навършване на 1 годинка, а на други морски дарове – след 2 годинки. Съществуват т.нар. моно-алергии (само към един вид риба) и кръстосани алергии (към няколко вида риба и/или морски дарове)

  • Соя и пшеница – обикновено се дължи на летицина и глутена, който се съдържа в тези зърнени култури. Съществува алергия към житното брашно , като хората могат приемат други продукти съдържащи глутен и глутеновата непоносимост (цериакия) когато не могат да се приемат никакви храни съдържащи белтъка глутен.

  • Плодове и зеленчуци – алергените в тях често на термо-неустойчиви т.е. биват разрушени при готвене. Реакциите към тях често се ограничават до устата и гърлото и краткотрайни, а когато има прояви като алергичен ринит се свързва с алергия и към полени. Най-чести алергени са моркови, киви, ягоди, ябълки, целина и т.н.

Класическите хранителни алергии са обикновено с остро развитие. Началото е от няколко секунди до 1 час от контакта с алергена.

Симптомите и оплакванията варират при различните хора. Количеството храна, необходимо да отключи реакция също е различно при всеки човек. Симптомите от различните органи и системи са:

  • Кожа:

Кожата реагира често с уртикария. Друго често срещано състояние отокът (едем), който често се локализира около очите и устните. Екземата и по-точно атопичният дерматит е състояние, което много често се отключва от хранителни алергии.

  • Храносмилателна система:

Хранителните алергии могат да предизвикат сърбеж в устата и гърлото, метален вкус в устата, коремни болки, гадене, повръщане, диария, кървави изпражнения при деца и др.

  • Сърце и бял дроб:

Включването на сърдечно съдовата и дихателната система в алергичната реакция може да има много опасни и дори смъртоносни последици, свързани с развитие на анафилактичен шок.

Началните симптоми на алергичната реакция включват кащлица, течение от носа и постоянно покашляне за изчистване на гърлото. Те подсказват за опасността от развитие на животозастрашаващи състояния като оток на ларинкса (едем на Квинке). Това води до посиняване на устните и кожата, сухи хрипове, затруднено дишане и смърт от задушаване при ненавременно диагностициране и адекватно приложено лечение.

С израстването децата стават все по-толерантни към някои храни (повечето хранителни алергии изчезват между 2-4-годишна възраст).